Малки жени: Класиране на всяка адаптация (включително филма от 2019 г.)
На Луиза Мей Алкот Малка жена книгата е получила няколко филмови адаптации през годините, но е трудно да се определи коя е най -добрата. Това е един от най -емблематичните американски романи, писани някога и продължава да бъде източник на вдъхновение и до днес. Откакто излезе филмът, имаше седем пълни филмови адаптации - без да се включват многото телевизионни минисериали, пиеси, радио драми, мюзикъли и т.н., които книгата е вдъхновила - последната от които е на Грета Гервиг 2019 Малка жена филм.
В забележителността на Алкот 1868г Малка жена роман, четири сестри - Мег, Джо, Бет и Ейми Марч - израстват на фона на бедността и Гражданската война в САЩ. Всяко момиче има различни таланти и перспективи, всички от които са насърчавани от любящата си майка Марми. Докато растат, те се сблъскват с конфликти и нещастия, които оформят младите жени, които стават. В крайна сметка всяко момиче намира своето място в света, а някои дори се влюбват по пътя. Това е красива история и в основата й лежат темите за самоопределянето на жените, централността на семейството, значението на жертвоприношението и това да останем верни на автентичното си аз.
Малка жена е основополагащ американски роман и е изключително важен за феновете, израснали заедно със сестрите Март. Може би затова Малка жена се адаптира отново и отново. Първата известна екранизация е през 1917 г. Британският режисьор Александър Бътлър и отдавна несъществуващият Г. Б. Samuelson Productions направи първата известна Малка жена филм, но беше загубено във времето. След това, година по -късно, Paramount Pictures прави първата американска адаптация, режисирана от Харли Нолс и с участието на Дороти Бернар и Конрад Нагел. Но и това го няма. (Забележка: Списъкът на Amazon Prime за тази версия всъщност е телевизионен епизод на Westinghouse Студио едно.) Сред Малка жена филмови адаптации, които все още съществуват, ето как се класират един срещу друг.
5. Малките жени на Clare Niederpruem 2018
Малка жена (2018) е най -новата адаптация, която без съмнение ще бъде сравнена с версията на Gerwig. Режисиран от Clare Niederpruem и с участието на Sarah Davenport като Jo, Lucas Grabeel на Гимназиален мюзикълслава като Лори и Леа Томпсън като Марми, този модерен преразказ е най -нестандартната адаптация в този списък, но и една от най -лошите. Изборът на Niederpruem да приведе мартските момичета в модерна обстановка е очарователна концепция, но се проваля в изпълнението си.
Героите се променят до степен да бъдат почти неразпознаваеми. Професор Баер - глупав, по -възрастен и непривлекателен немски интелектуалец в оригиналния роман - се трансформира от актьор Иън Боен се превръща в хлъзгав, почти самонадеян водещ мъж, докато Лори от Грабил изглежда ясен втори избор от началото. Този вид преструктуриране на характера променя смисъла на книгата и ще бъде объркващ за всеки, запознат с изходния материал. Освен това диалогът често се чувства раздразнен от прекаленото настояване да бъде модерен и свързан. Свежият диалог би бил добре, но задушната леля Марч, която пропуква еднолинейни за хилядолетия, може би е мост твърде далеч. Това е лош заместител на езика на Алкот, който много от другите филми по -горе в този списък използват с голям ефект, включително емблематични редове, които силно липсват в тази адаптация.
На Нидерпруем Малка жена филмът не е напълно без чар, обаче, особено в сцените на момичетата между сестрите и Марми. За зрителите, които не понасят периодични парчета, това е обслужваща доза топли, празнични настроения, но всъщност не е така Малка жена.
4. Малките жени на Мервин Лерой от 1949 г.
Техноколорната адаптация от 1949 г., режисирана от Мервин Лерой и с участието на Джун Алисън като Джо и Елизабет Тейлър като Ейми, следва същия сценарий като версията от 1933 г. с участието на Катрин Хепбърн. За съжаление, това не е толкова добро. Чувства се едновременно летаргичен и прекалено действащ, с нахален диалог и принудени отношения. Въпреки че е достатъчно странна и вярна на книгата, за да бъде утешителна за феновете, тя няма присъщата топлина на другата адаптация по -горе в този списък.
Част от това е в кастинга; сестрите просто не се чувстват като сестри, а вместо това се конкурират звездни сили с малка връзка помежду си. Юни Алисън е особено разочарование. Дръзкият гняв на Джо и скованите глупости се чувстват сплескани в нещо по -дамско и в крайна сметка скучно. Освен това Алисън беше на трийсет и три по времето, когато играеше петнадесетгодишната Джо Март. На повече от два пъти възрастта на героя, който тя изобразява, Алисън напряга цялата доверчивост като героиня на пълнолетие. Тези застояли избори - от кастинга до посоката - карат растежа на момичетата да се чувства произволен и изкуствен, подобно на рисуваните фонове на този скучен филм.
3. Малките жени на Джордж Кукор от 1933 г.
Версията от 1933 г., режисирана от Джордж Кюкор и с участието на Катрин Хепбърн като Джо, е най -добрата от по -старите адаптации досега. Диалогът е оживен и бърз, носен от отличителната острота и изразителността на Хепбърн. Всъщност тя е толкова добра, че нейната Джо може да се счита за окончателната версия и тя беше абсолютно най -влиятелна за по -късните актриси. Нейната Джо се чувства като умна, авантюристична, създателка на проблеми с карамелите. Тя и сестрите й говорят един след друг и по начин, който се чувства автентичен и изненадващо забавен. Въпреки цялото си забавление, адаптацията на Cukor също е морална и искрена, но не и глупава. Филм от епохата на депресията, той предлага убедителен призив към саможертва и патриотизъм, който е също толкова важен за романа на Алкот от 1868 г., колкото и за американците, които се борят през 1933 г. С хумор и сърце адаптацията на Cukor е класика, която улавя какво Малка жена фенове, обичани в оригинала.
2. Малките жени на Джилиан Армстронг от 1994 г.
Режисьор е Джилиан Армстронг, първата жена режисьор, която пое пълна екранизация, версията на 1994 г. Малка жена често е този, който феновете държат най-много и с основателна причина. В ролите Уинона Райдър като Джо и Кристиан Бейл като Луари, това е наслада и утеха. Интерпретацията на Райдър внесе топлина, за да смекчи остротата на Джо, а Армстронг прави почти същото с филма, като кани зрителите в семейство Март с отворени обятия. За феновете на книгата тази адаптация е като стар приятел. Армстронг успява да напълни всяка сцена с интимност и познаване, използвайки различни режисьорски трикове - от близките снимки и топло осветление, до спокойното темпо. Внимателно изработена, но никога усилена, 1994 г. Малка жена филмът улавя любовта и уважението на Армстронг към нейния изходен материал и зрителите няма как да не дойдат заедно с нея.
1. Малките жени на Грета Гервиг през 2019 г.
Ако на Амстронг Малка жена е като да препрочетете любимата си книга, Gerwig's е като да го изпитате за първи път. Той е без дъх, буен и толкова жив. От началните сцени, Малка жена бъчви напред с такава енергия, че рискува да се почувства прибързан, но като всеки велик режисьор, Гервиг ловко избягва това, като прецизно изработва всеки момент. Тя разглобява и сглобява отново хронологията на романа, така че филмът да тече безпроблемно по емоционални ритми, вместо само с разказвателни. Това дава възможност на всяка от малките жени да расте и зрителите имат възможност да се присъединят към тях по пътя им.
Тази 2019 г. Малка жена филмът е нещо ново. Чувства се изненадващо. Всички изпълнения са звездни, като Саоърс Ронан играе ролята на Джо като една от най -добрите й произведения. Всички герои обаче получават място за сложност, от често нелепата леля Март, тук изиграна с проницателност и фина грижа от Мерил Стрийп, на сладката захар Бет, дадена нов живот и от Елиза Сканиран. Флорънс Пю се отличава като Ейми - едновременно уверена и уязвима - а Лори на Тимоти Шаламет е една от първите интерпретации на сърцебиенето, което стига до вбесяващата смесица на героя на книгата с мрачност, неудобство и сладост.
В крайна сметка това е a Малка женаза малките жени - всички те. Мег, Джо, Бет и Ейми, но също така и момичетата Марми, Хана и леля Марч някога и възрастните, които учениците в училището на Джо един ден ще станат. На Гервиг Малка жена филмовата адаптация е не само една от най -добрите, но и една от най -смелите филмови интерпретации на романа на Алкот. Но ще се почувства познат за всеки, който си спомня какво е било да израстваш с приключения, трудности и любов.
Вторият Бари Алън на Flash носи костюм на Батман на Кийтън - обяснена теория
За автора